Маршрутът се движи през Бързия – Ягодово – Слатина – Черкаски – Бели Извор – Власатица – Лиляче – Враца
Това е маршрут за напреднали, разделен на 2 дни, през които ще прекосим около 124 км по асфалтирани пътища, но и по някои павирани пътища, но не в много добро състояние.
Не е много дълъг маршрут, като се има предвид, че ще караме около 62 км на ден, така че няма да налагаме прекалено бърз ритъм за каране.
Ще бъде обиколка, при която ще съчетаем приятното с полезното – прекарването на свободното време на открито и спорта.
Тръгваме от Бързия по селски път, който има относително добри условия за каране, отиваме на изток, като минаваме през селата Ягодово, Слатина, Черкаски. След село Черкаски излизаме от област Монтана и влизаме в област Враца, държим областен път 162 на изток, а преди село Бели Извор завиваме на ляво, изкачваме се на северо-изток до Власатица, продължаваме на изток и прекосяваме река Въртешница.
След като преминем през село Лиляче, в средата на разстоянието между Лиляче и Чирен, започваме да слизаме към Враца, преминаваме в зоната, в която се намират известните Божи мостове.
Пътят до кръстовището с шосе 15, което ще ни отведе до Враца, не е много поддържан, но може да се кара без особени проблеми.
Ще се настаним във Враца, ще починем, а на следващия ден ще тръгнем по същия път обратно към Бързия.
Между селата Власетица и Лиляче се намира езерото Агов Дол, едно истинско бижу за запалените рибари, тъй като в неговите води се среща огромно разнообразие от риба и е едно от най-красивите езера, на които се лови сом.
Езерото е разположено в много красив пейзаж, с буйна растителност и непроходима гора, достигаща до водата.
Църквата „Св. Църква „Св. Николай Чудотворец”, известна като „Латинската църква” се намира на малка височина в центъра на село Бързия. Изкачването до нея става от площада пред общината.
Според преданията църквата е строена „някога през XVI век”. През XIXв, поради нарастване на населението, наосът (салонът) на църквата е бил удължен с 6м. Това може би е станало около 1865г, тъй като запазеният потир носи дата 9 март 1866г.
Църквата е преправяна и през ХХв. Черквата е еднокорабна, едноапсидна. Първоначално южната стена е била вкопана в скалата и нямала прозорци.
Лиляшка бара, потокът, който тече близо до село Лиляче, на няколко километра от Враца, е спокоен и тих речен басейн. Нямаше да се различава от десетките други потоци, минаващи през десетки други села, ако прищявката на природата не беше превърнала тази област в важна туристическа точка. Лиляшка бара може да изглежда тиха и спокойна, но в някои периоди тя се излива внезапно, внезапно се издига в невъзмутим поток, измива всичко по пътя си – от мелници до мостове.
Според местните легенди това обяснява приликата над потока „Божия мост” – природен феномен, който привлича туристи в тази рядко посещавана част на България.
Историята казва, че тази скала, простираща се над реката, е била чудотворно образувана след такова внезапно увеличение на водата.
С двадесет метра височина, широчина 25 метра и дължина близо 100 метра, Божият мост се издига над потока, защитен от разрушителните му сили.
Могиланската могила e надгробна могила в центъра на Враца, България. При разкопки през 1965-1966 г. са открити 3 богати гробници. За съжаление една от гробниците била ограбена в древността, но останалите две са запазени сравнително добре. Богатите находки в Могиланската могила затвърждават мнението на археолозите и историците, че става въпрос за царска гробница свързана с династията управлявала през IV в. пр.Хр. Трибалите.
В един от гробовете е намерен е скелет на младо момиче с ръст около 145-150 см, а главата на момичето била украсена от златен венец, наподобяващ лаврови клонки, той тежал 205 г. чисто злато, масивни златни обеци, изящно украсени в долната част други орнаменти. В лявата и ръка е поставено огледало. До нея били открити останките на мъж, воин, заедно с въоръжението му, до него са намерени колесница с 2 коня впрегнати в нея, ритуално убити по време на погребението, също сребърни аксесоари (посребрена юзда и сребърни апликации, части от украсата на конската сбруя), сабя, бронзов шлем и други.
В третия гроб, частично ограбен в древността били открити скелети на мъж и жена със златни и сребърни канички, златни скъпоценности, предмети от глина, стрели със заострени железни върхове.
Откритията от могиланската гробница се съхраняват и излагат в Регионалния исторически музей във Враца.
Врачански проход се намира в Стара планина – в района на Враца – в непосредствена близост до живописния град Враца, на около 300-400 м надморска височина. Районът е лесно достъпен от Враца – около 5 минути с кола или 10-15 минути с велосипед – а град Враца е на около час и половина път с кола от столицата София.
Варовиковите Врачански скали и другите скали предлагат уникални възможности за катерене и катерене.
Това е най-високият водопад в България, чиито тънки струи вода се спускат надолу от 141 метра височина, на разстояние от само 1,5 км от град Враца.
Водопадът Скакля не е активен през цялата година, тъй като през горещите лета водният поток на реката, който я подхранва, намалява много и водопадът е сух. По този начин най-доброто време за посещение на водопада Скакля е през пролетта или след силен дъжд.
По този начин най-доброто време за посещение на водопадите Skaklya е през пролетта или след силен дъжд.
„Врачански Балкан“ е природен парк в България, Обявен за природен парк със Заповед № 1449/21 декември 1989 на Комитета по опазване на околната среда.
Обхваща обширна територия в Северозападна България и почти цялата Врачанска планина.
През май и юни на територията на „Врачански Балкан” могат да бъдат видени над 170 водопада, като от тях целогодишно вода имат 17.
Интересен водопад е „Боров камък” – името си носи от находището от черен бор в местността. Водопадът има височина от 63 м и се намира в района на село Згориград.
С разнообразния си релеф и близостта си до град Враца и множеството малки населени места на територията му, природен парк „Врачански Балкан” е едно от предпочитаните места за еко и планински туризъм.
Срещу село Лютиброд се намира природната забележителност Ритлите. Това са четири успоредни една на друга каменни стени. Местните хора са ги оприличили на ритли (страничните прегради на волска кола), а по зъберите им личат останки от крепостни стени.
На територията на природен парк „Врачански Балкан” са обозначени 16 туристически маршрута, преминаващи през различни територии и природни забележителности. Разработени са и 8 опознавателни маршрута – по всеки един от тях са монтирани информационни табла според темата на маршрута: „В света на екологията”, „Планинарство за начинаещи”, „Горска пътека на приказките”, „Войводинов дол – Скакля – гр. Враца”, „Карст и биологично разнообразие”, „Гората – място за живот и прием”, „По стъпките на Ботевата чета”, „Антична и Средновековна Вратица”
Във Врачански Балкан има и три обозначени веломаршрута с различна трудност.
Проходът Вратцата, наричан в средновековието Вратица, е символ на град Враца и се свързва с името на града.
Обявен е за природна забележителност и се простира върху площ от 2 ха. През него минава шосето за пещера Леденика, едноименния туристически комплекс, хижа Пършевица и с. Згориград.
Проходът е ждрело на река Лева. Дефилето предлага изключително красиви пейзажи и е пазено от рядко красив и внушителен скален масив. Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров — над 400 м. и са най-популярният алпийски обект в България.
Трасирани са над 140 алпийски маршрути с различна категория на трудност, някои от които са емблематични за българския алпинизъм — „Огледалата”, „Втори конгрес”, „Винкела”, „Кучешкия зъб” и др. В пролома са запазени остани от средновековната крепост Вратица – X-XII век.
Паметникът на Христо Ботев е първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България, въобще. Инициативата за построяването му е на тогавашния кмет на Враца Цено Леонкев и на председателя на Постоянната комисия Гьошо Антонов. Средства са събирани предимно от дарители, въпреки че начинанието се е поддържало и от Стефан Стамболов – в миналото близък другар и съратник на Христо Ботев, а в края на десетилетието министър-председател.
Паметникът е открит тържествено от княз Фердинанд на 27.V.1890 г. Сред гостите са министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка.
„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”. Тези думи са издълбани в основния камък на паметника на изключителния български революционер.
Автор на скулптурата е Густав Еберлайн, като при моделирането на Ботевата глава той получава известна помощ от млади скулптури. Паметникът изобразява Ботев в естествен ръст, а върху постамента на паметника са изписани 190 имена на четници и поборници. Металните плочи на паметника са направени и надписани във Виена.
Паметникът е демонтиран през 1955 г., а в началото на 90-те години е поставен в градинката на площад ”Руски”. На 2 юни 1964 г. се открива сегашният паметник на площад „Христо Ботев”.
Маршрутът започва от края на с. Згориград следва каньона на р. Лева. Дървени мостове, множество стълби и парапети, построени от двете страни на реката, отвеждат до водопад Боров камък с височина 63 м. До големия водопад ще срещнете много други по-малки водопади, които могат да бъдат еднакво впечатляващи, особено ако стигнете до тази област през пролетта или есента, когато валежите са изобилни.
Най-интересната част от маршрута е фактът, че преминава под каскада, която може да бъде много освежаваща през топлия сезон, но не се препоръчва, когато е температурите са ниски. На някои места маршрутът може да е доста стръмен.
Маршрутът продължава до началната точка на водопада. От тук можете да се върнете или да продължите към близката хижа. Над водопада ще намерите красиви зелени ливади с приют и барбекю.
Връщането е същото и отнема още един час и нещо.
Адрес: бул. „Илинден” 57А, 3000 Западна индустриална зона, Враца
Телефон: +359 88 777 8779
Адрес: бул. „Христо Ботев” 1, 3000 Център Враца, Враца
Телефон: +359 92 624 150
Адрес: бул. „Стефанаки Савов” 6, 3000 Център Враца, Враца
Телефон: +359 92 624 150
Проектът „Danube On 2 Wheels” е съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие по програмата Interreg V-A Румъния-България
Общата избираема стойност на проекта е 497.713,26 EUR, от които 423.056,25 EUR са общата стойност на приноса на ЕС, чрез Европейския Фонд за Регионално Развитие.
Съдържанието на този сайт не изразява непременно официалната позиция на Европейския съюз. Инициаторите на сайта носят цялата отговорност за информацията, публикувана на сайта.
www.interregrobg.eu
Маршрут Бързия – Враца и връщане
Туристически забележителности в района
Църквата Св. Николай, Бързия
Божият мост, Лиляче
Могиланска могила, Враца
Врачаски проход, Враца
Bодопад Скакля, Враца
Природен резерват „Врачански балкан”
Пътеката „Вратцата”, Врачански балкан
Паметник на националния герой Христо Ботев, Враца
Еко – пътека Враца „Боров камък”, Згориград
Хотел Боди М
Хемус Хотел
Ресторант Ремус
Искаш повече детайли ?
- За проекта
- AISSER
- Полезна информация
- индикатори
- Туристически център „Danube on 2 Wheels” (Спортен клуб ACTIS – Кълъраш)
- Туристически център „Danube on 2 Wheels” (Сдружение „Sport for you and me – Sports Club Canoeing” – Белоградчик)
- Ниво – напреднали
- Общо вертикално изкачване – 620 м
- Продължителност – 2 дни
- Разстояние – 124 км
- Повърхност – павиран
- Вид на колелото – шосейно / MTB
НапредналиИзпратете ни съобщение