Маршрутът преминава през Видин – Дунавци – Цар Симеоново – Ботево – Арчар – Мали Дреновец – Извор – Димово – Гранитово – Белоградчик.

Това е маршрут с отиване и връщане, предназначен за напреднали, в който ще изминем на велосипед около 130 км, с една нощувка в Белоградчик.

Тръгваме от Видин, пътуваме покрай Дунав, като преминаваме през Дунавци, Цар Симеоново, Ботево и Арчар, след това се откланяме от Дунав като тръгваме на запад.

Продължаваме маршрута по окръжен път 1102 докато стигнем до село Димово, като преминаваме по път през селата Мали Дреновец и Извор.

От Димово започваме да слизаме на юг към Белоградчик, като преминаваме през село Гранитово.

Намираме се на средата на маршрута, така че ще починем през нощта в Белогдрачик, така че на следващия ден да тръгнем отпочинали и в настроение за каране обратно по същия маршрут към Видин.

Белоградчик е малък град, построен върху едноименната крепост, и е една много популярна туристическа дестинация, поради скалите си с разнообразни и чудати форми – Белоградчишките скали – предлагащи един от най-впечатляващите пейзажи в Европа.

Белоградчишката крепост (наречена и Калето) е разположена югозападно от гр. Белоградчик, в близост до известните Белоградчишки скали.

Тя е построена върху останките на римската крепост от Турците по време на османското нашествия в България. Крепостта е била естествено защитена от високи скали от две страни и затова са били построени само две крепостни стени.

След това османските завоеватели разширили крепостта. През 1850 г. крепостта влиза в Българската история с трагичните събития при разгрома на Белоградчишкото въстание. След разбиването на въстаниците, белоградчишките първенци били изведени през един от тунелите на крепостта и обезглавени Днес там, близо до мястото на екзекуцията, е построен паметник.

Крепостта е била използвана за последен път по време на Сръбско-българската война от 1885 година.

В днешно време крепостта е възстановена и превърната в музей на открито.

В днешно време крепостта е възстановена и превърната в музей на открито. Началото на музейната активност в региона датира от около 1910 г., когато местното Археологическо дружество учредява първата музейна сбирка.

Музеят има следните секции:

– Археология (отдели Праистория, Античност и Средновековие) – богатата експозиция е разположена в реставрираната сграда на Конака (1977 г.).

– Нумизматика – над 30 000 монети.

– Етнография – от 1969г. експозицията е разположена в „Кръстатата казарма”

– Българските земи XV-ти – XIX-ти век – експозицията се намира в музей „Конака”

– Нова история

– Връзки с обществеността

Адрес на Регионален исторически музей Видин: ул. “Цар Симеон Велики” 13, гр.Видин

Кръстатата казарма във Видин е построена през 1801 г. за нуждите на базираната във Видин османската армия. По-късно, след Освобождението, казармата се използва от Българската армия.

Казармата представлява 2-етажна конструкция с обща застроена площ от 1260 кв. м. Сградите са построени пресичайки се във формата на кръст, откъдето произхожда името, с което е известна днес.

В периода 1965 – 1967 г. сградата е реставрирана и превърната в музей, който днес е част от Регионален исторически музей Видин. Експозицията показва икономическия живот във Видинския регион от края на XIX-ти до началото на XX-ти век.

Адрес на музей „Кръстатата казарма”: ул.”Княз Борис I” 26, квартал „Калето”, Видин

“Планиница” е едно възвишение в покрайнините на града и част от Белоградчишките скали, върху което е изградена телевизионната кула.

В скални блокове от бял и червен пясъчник на възраст десетки милиони години се виждат стотици скали, пълни с ръждиви метални части, които ярко и отчетливо се открояват на фона на скалата. Очевадно металите са от техногенен характер. Металът сякаш се е „разтворил” сред скалите, които по време на тяхното взаимодействие са били сякаш в течно състояние, след което твърде бързо са се втвърдили. Отворите са дълбоки. Някои имат дълбочина повече от няколко метра. В отделни случаи и двата отвора видимо стърчат от скалата и през тях може да се гледа като през далекоглед. Срещат се и метални планки, сякаш правени в някой завод преди 20-30 години.

Пробите показват съдържание на 80-90% желязо. Желязо на десетки милиони години, вероятно продукт на друга и непозната човешка цивилизация. Атлантида ? А може би Предатлантида ? Уникално желязо , запазено от окисляване и съхранило магнитните си свойства – при приближаване с магнит, фрагментите полепват по магнита – и това въпреки факта, че може би през последните 1-2 милиона години са били изложени на атмосферно влияние. Няма да е пресилено да отбележа, че изследването на феномена “Планиница” може да доведе и до откритие на нови технологии за производство, обработка и приложения в индустрията на този материал, “уж” открит и използван от съвременния човек само преди някакви си 3200 години.

“Козарника”, “Магурата” и “Планиница” – три феноменални паметника от световно значение, събрани по каприза на природата почти на едно място в Северозападна България. Тези феномени могат да променят господстващото в момента научно схващане за произхода на земята, възникването на живота и еволюцията на човека.

Връшка чука е уединена височина в Северозападна България, Западния Предбалкан, област Видин и Република Сърбия.

Изолираната височина Връшка чука се издига в най-западната част на Западния Предбалкан и е разположена на границата ни с Република Сърбия между 403 и 410 гранични пирамиди. От север на юг държавната граница разделя височината на две части, като югоизточната, най-висока и по-малка по площ част попада в българска територия. Останалата по-ниска и по-голяма по площ – в сръбска територия.

Височината е изградена предимно от юрски варовици. Склоновете ѝ във всички посоки са стръмни, като на юг чрез ниска седловина (450 м) се свързва с планината Бабин нос, а на север едноименната седловина Връшка чука (367 м) я отделя от плоския вододел Бачията. Дължината на височината от северозапад на югоизток е 3 км, а ширината ѝ – 1 – 1,2 км. Максимална височина е връх Връшка чука (692 м), който се издига на повече от 300 м над околните равнинни земи. Възвишението е обрасло с ниски храстови гори, като най-високите билни части са оголени, а в подножието има обработваеми земи.

Северно от височината, през седловината Връшка чука, при ГКПП „Връшка чука“ преминава второкласен Републикански път II-14 Видин през град Кула за сръбския град Зайчар, който отстои на 11 км западно от седловината.

В северозападното подножие на височината, на сръбска територия се разработва находище на черни въглища.

Адрес: Комплекс Импулс Палас, Южна промишлена зона, 3700 Видин, България

Телефон: +359 88 375 6575

Адрес: ул. Цар Иван Срацимир № 9

Адрес: ул. Хаджи димитър 1, 3900 Център, Белоградчик

Телефон: +359 89 873 3818

Адрес: Видин, ул. Витоша 4, България

Телефон: +359 94 600 342

Адрес: Хаджи димитър 13, 3900 Център, Белоградчик

Телефон: +359 87 946 6143

Адрес: Белоградчик, ул. Васил Левски, 2307, Център, Белоградчик

Адрес: Пейо Яворов 12, 3900 Център, Белоградчик

Телефон: +359 88 963 0716

Проектът „Danube On 2 Wheels” е съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие по програмата Interreg V-A Румъния-България
Общата избираема стойност на проекта е 497.713,26 EUR, от които 423.056,25 EUR са общата стойност на приноса на ЕС, чрез Европейския Фонд за Регионално Развитие.

Съдържанието на този сайт не изразява непременно официалната позиция на Европейския съюз. Инициаторите на сайта носят цялата отговорност за информацията, публикувана на сайта.
www.interregrobg.eu

Маршрут Видин – Белоградчик и връщане

Туристически забележителности в района

Белоградчишката крепост, Белоградчик

Регионален исторически музей, Видин

Музей Кръстата казарма, Видин

Зона „Планиница” в близост до Белоградчик

Връх „Връшка Чука”

Хотел Импулс Палас, Видин

Вида семеен хотел, Видин

Семеен ресторант и хотел „Скалите”

Евъргрийн ресторант, Видин

Къща за гости Бедрок

Таверна Маракашница

Къща за гости Джая

Искаш повече детайли ?

Имаш въпрос ?
0371.015.145

Ниво – напреднали
Общо вертикално изкачване – 700 м
Продължителност – 2 дни
Разстояние – 130 км
Повърхност – павиран
Вид на колелото – шосейно

Vidin
newpixel.ro

НапредналиИзпратете ни съобщение