Маршрутът Враца – Гара Лъкатник и връщане – DanubeOn2Wheels

Маршрутът минава през Враца – Руска Бела – Моравица – Мездра – Крета – Ребърково – Лютиброд – Зверино – Злидол – Елисейна – Оплетня – Гара Лъкатник

            Това е лежерен двудневен маршрут за напреднали, заобикалящ природен парк Врачански Балкан от изток и юг. Ще пренощуваме в Гара Лъкатник.

            Тръгваме от Враца сутринта, преминаваме покрай Гробищен парк, държим национално шосе 1 към Мездра, докато стигнем кръстовище при река Искър – приток на Дунав, и най-дългата река,преминаваща изцяло през България (368 км) и след това следваме течението на водата на запад, от южната страна на природния парк, караме по завоите на национално шосе 16 докато стигнем крайната точка за първия ден Гара Лъкатник.

            Гара Лъкатник някога е била част от село Лъкатник, като е била жп гара за това малко населено място по маршрута София – Мездра. С времето Гара Лъкатник се превръща в отделно населено място. Намира се в близост до Лъкатнишките скали.

            Тук ще се настаним през нощта, ще починем, а сутринта ще тръгнем по същия маршрут обратно към Враца.

Могиланската могила e надгробна могила в центъра на Враца, България. При разкопки през 1965-1966 г. са открити 3 богати гробници. За съжаление една от гробниците била ограбена в древността, но останалите две са запазени сравнително добре. Богатите находки в Могиланската могила затвърждават мнението на археолозите и историците, че става въпрос за царска гробница свързана с династията управлявала през IV в. пр.Хр.  Трибалите.

            В един от гробовете е намерен е скелет на младо момиче с ръст около 145-150 см, а главата на момичето била украсена от златен венец, наподобяващ лаврови клонки, той тежал 205 г. чисто злато, масивни златни обеци, изящно украсени в долната част други орнаменти. В лявата и ръка е поставено огледало. До нея били открити останките на мъж, воин, заедно с въоръжението му, до него са намерени колесница с 2 коня впрегнати в нея, ритуално убити по време на погребението, също сребърни аксесоари (посребрена юзда и сребърни апликации, части от украсата на конската сбруя), сабя, бронзов шлем и други.

            В третия гроб, частично ограбен в древността били открити скелети на мъж и жена със златни и сребърни канички, златни скъпоценности, предмети от глина, стрели със заострени железни върхове.

            Откритията от могиланската гробница се съхраняват и излагат в Регионалния исторически музей във Враца.

Врачански проход се намира в Стара планина – в района на Враца – в непосредствена близост до живописния град Враца, на около 300-400 м надморска височина. Районът е лесно достъпен от Враца – около 5 минути с кола или 10-15 минути с велосипед – а град Враца е на около час и половина път с кола от столицата София.

Варовиковите Врачански скали и другите скали предлагат уникални възможности за катерене и катерене.

Това е най-високият водопад в България, чиито тънки струи вода се спускат надолу от 141 метра височина, на разстояние от само 1,5 км от град Враца.

            Водопадът Скакля не е активен през цялата година, тъй като през горещите лета водният поток на реката, който я подхранва, намалява много и водопадът е сух. По този начин най-доброто време за посещение на водопада Скакля е през пролетта или след силен дъжд.

            По този начин най-доброто време за посещение на водопадите Skaklya е през пролетта или след силен дъжд.

„Врачански Балкан“ е природен парк в България, Обявен за природен парк със Заповед № 1449/21 декември 1989 на Комитета по опазване на околната среда.

            Обхваща обширна територия в Северозападна България и почти цялата Врачанска планина.

            През май и юни на територията на „Врачански Балкан” могат да бъдат видени над 170 водопада, като от тях целогодишно вода имат 17.

Интересен водопад е „Боров камък” – името си носи от находището от черен бор в местността. Водопадът има височина от 63 м и се намира в района на село Згориград.

            С разнообразния си релеф и близостта си до град Враца и множеството малки населени места на територията му, природен парк „Врачански Балкан” е едно от предпочитаните места за еко и планински туризъм.

            Срещу село Лютиброд се намира природната забележителност Ритлите. Това са четири успоредни една на друга каменни стени.  Местните хора са ги оприличили на ритли (страничните прегради на волска кола), а по зъберите им личат останки от крепостни стени.

            На територията на природен парк „Врачански Балкан” са обозначени 16 туристически маршрута, преминаващи през различни територии и природни забележителности.  Разработени са и 8 опознавателни маршрута – по всеки един от тях са монтирани информационни табла според темата на маршрута: „В света на екологията”, „Планинарство за начинаещи”, „Горска пътека на приказките”, „Войводинов дол – Скакля – гр. Враца”, „Карст и биологично разнообразие”, „Гората – място за живот и прием”, „По стъпките на Ботевата чета”, „Антична и Средновековна Вратица”

            Във Врачански Балкан има и три обозначени веломаршрута с различна трудност.

Проходът Вратцата, наричан в средновековието Вратица, е символ на град Враца и се свързва с името на града.

            Обявен е за природна забележителност и се простира върху площ от 2 ха. През него минава шосето за пещера Леденика, едноименния туристически комплекс, хижа Пършевица и с. Згориград.

            Проходът е ждрело на река Лева. Дефилето предлага изключително красиви пейзажи и е пазено от рядко красив и внушителен скален масив. Отвесните скали на Вратцата са най-високите на Балканския полуостров — над 400 м. и са най-популярният алпийски обект в България.    

            Трасирани са над 140 алпийски маршрути с различна категория на трудност, някои от които са емблематични за българския алпинизъм — „Огледалата”, „Втори конгрес”, „Винкела”, „Кучешкия зъб” и др. В пролома са запазени остани от средновековната крепост Вратица – X-XII век.

Маршрутът започва от края на с. Згориград следва каньона на р. Лева. Дървени мостове, множество стълби и парапети, построени от двете страни на реката, отвеждат до водопад Боров камък с височина 63 м. До големия водопад ще срещнете много други по-малки водопади, които могат да бъдат еднакво впечатляващи, особено ако стигнете до тази област през пролетта или есента, когато валежите са изобилни.

            Най-интересната част от маршрута е фактът, че преминава под каскада, която може да бъде много освежаваща през топлия сезон, но не се препоръчва, когато е температурите са ниски. На някои места маршрутът може да е доста стръмен.

            Маршрутът продължава до началната точка на водопада. От тук можете да се върнете или да продължите към близката хижа. Над водопада ще намерите красиви зелени ливади с приют и барбекю.

            Връщането е същото и отнема още един час и нещо.

Паметникът на Христо Ботев е първият скулптурно-архитектурен паметник в Княжество България, въобще. Инициативата за построяването му е на тогавашния кмет на Враца Цено Леонкев и на председателя на Постоянната комисия Гьошо Антонов. Средства са събирани предимно от дарители, въпреки че начинанието се е поддържало и от Стефан Стамболов – в миналото близък другар и съратник на Христо Ботев, а в края на десетилетието министър-председател.

            Паметникът е открит тържествено от княз Фердинанд на 27.V.1890 г. Сред гостите са министър-председателят Стефан Стамболов, майката на Ботев, съпругата му Венета и дъщеря му Иванка.

„Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”. Тези думи са издълбани в основния камък на паметника на изключителния български революционер.

            Автор на скулптурата е Густав Еберлайн, като при моделирането на Ботевата глава той получава известна помощ от млади скулптури. Паметникът изобразява Ботев в естествен ръст, а върху постамента на паметника са изписани 190 имена на четници и поборници. Металните плочи на паметника са направени и надписани във Виена.

            Паметникът е демонтиран през 1955 г., а в началото на 90-те години е поставен в градинката на площад ”Руски”. На 2 юни 1964 г. се открива сегашният паметник на площад „Христо Ботев”.

Крепостта Калето и археологически комплекс „Калето“, разположени в българския град Мездра – северо-западна България, е 7000-годишно укрепено селище, представящо следи от цивилизования човешки живот от всички археологически периоди от халколита до Средновековието („Кале” е турска дума, означаваща „крепост”, останала от османския период, често използвана за многото руини на древните и средновековни крепости в цяла България, чиито имена понякога са неизвестни).

            Крепостта Калето се намира в югозападния ъгъл на днешната Мездра, на скалист хълм, на левия бряг на река Искър. Най-ранните следи от цивилизования човешки живот, открити тук, датират от халколита (енеолита, медната епоха) до края на 5-ти и средата на 4-то хилядолетие преди Христа.

            Останки от две укрепени селища от този период са били открити на хълма, и двете били унищожени от горски пожари.

Адрес: бул. „Янко Сакъзов” 42, 3100 Център, Мездра

Телефон: +359 91 091 033

Адрес: ул. Св. Патриарх Евтимий 8, Мездра

Телефон: +359 91 092 701

Адрес: бул. „Илинден” 57А, 3000 Западна индустриална зона, Враца

Телефон: +359 88 777 8779

Адрес: бул. „Стефанаки Савов” 6, 3000 Център Враца, Враца

Телефон: +359 92 624 150

Адрес: бул. „Христо Ботев” 1, 3000 Център Враца, Враца

Телефон: +359 92 624 150

Проектът „Danube On 2 Wheels” е съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие по програмата Interreg V-A Румъния-България
Общата избираема стойност на проекта е 497.713,26 EUR, от които 423.056,25 EUR са общата стойност на приноса на ЕС, чрез Европейския Фонд за Регионално Развитие.

Съдържанието на този сайт не изразява непременно официалната позиция на Европейския съюз. Инициаторите на сайта носят цялата отговорност за информацията, публикувана на сайта.
www.interregrobg.eu

Маршрутът Враца – Гара Лъкатник и връщане

Туристически забележителности в района

Могиланска могила, Враца

Врачаски проход, Враца

Bодопад Скакля, Враца

Природен резерват „Врачански балкан”

Пътеката „Вратцата”, Врачански балкан

Еко – пътека Враца „Боров камък”, Згориград

Паметник на националния герой Христо Ботев, Враца

Крепостта Калето, Мездра

Хотел Торлаците

Ресторант Кевче

Хотел Боди М

Ресторант Ремус

Хемус Хотел

Искаш повече детайли ?

  • Имаш въпрос ?
    0371.015.145
  • Ниво – напреднали
  • Общо вертикално изкачване – 1370 м
  • Продължителност – 2 дни
  • Разстояние – 174 км
  • Повърхност – павиран
  • Вид на колелото – шосейно


Montana
newpixel.ro

НапредналиИзпратете ни съобщение